Празници

Денят на Св.Св.Константин и Елена е най-важният религиозен празник на нестинарите. Той е тридневен (21, 22 и 23 май) и е дал название на целия месец - "Костадинския"(имента Константин и Костадин се отъждествяват). Жителите на с. Българи и на околните села и сега го отбелязват по стария календар на 3-5 юни (поне от тридесетина години обредността всъщност е двудневна - на 3 и 4 юни, но се знае, че трябва да бъде тридневна). Нарича се панагир и е един от многобройните пролетно-летни храмови празници-сборове в Странджа планина.

Обикновено общоселският сбор и храмовият празник на селището съвпадат. Те заемат много важно място в традиционната култура на православното население на Югоизточна Европа. Религиозното им значение постепенно отстъпва пред стопанското, особено в големте селища и средищни центрове. Най-често като изключим църковната литургия, основни елементи са семейно-родовите курбани, трапезите и гостуванията, общоселските хора и пазарището. По-рядко се правят общоселски курбани. В отдалечените от градските центрове и големи пътни артерии планински райони обаче, тези празници, до скоро, а в някои райони и до наши дни, са запазили силното си религиозно значение. Такъв район е вътрешна Странджа.

И в странджанските села на панаирите идват гости-другоселци, правят се курбани, вият се общоселски хора. Дотук няма нищо по-различно от известното ни за панаирите не само у българите, но и у другите православни народи от Югоизтока. Благодарение на сборовете и панаирите става онази обмяна на традиции и навици, която е толкова важна за поддържането на специални етнографски области.

В Странджа планина панагирите са главно през летните месеци, но зимните покровители Св.Атанас и Св. Никола също са били чествани. В нестинарските села най-тачените светци са Св.Св.Константин и Елена, Св.Илия, Св.Марина, Св.Пантелеймон, Св.Богородица (Голяма Богородица), Св.Дух, Спасовден, Света Троица (Петдесетница), Еньовден, Св. Георги и Св. Димитър. Панагирите в Странджа не се наричат на селата, примерно "сборът/панаирът на село…", както е прието в други краища, а на светеца, примерно "панагирът на Св. Марина", "панагирът на Св.Св.Констнатин и Елена".

Кои са почитаните от нестинарите светци, на дните на които те са извършвали и извършват своята обредност?

• Св. Николай, Св. Никола, Никулден (06.12)
• Св. Модест (18.12)
• Св. Васил (01.01)
• Ивановден, Кръщение Господне (06.01)
• Св. Атанас, Атанасовден (18, 19 и 20.01)
• Св. Евтим (20.01)
• Кукеров ден (понеделникът на Сирната неделя, седем седмици преди Великден, една седмица след Месни заговезни)
• Великден, Възкресение Христово (първият неделен ден след пълнолунието на пролетното равноденствие)
• 01.05 Събират се в дома на първия нестинар. Начало на "Костадинския месец". Отваряне и почистване на аязмите на Св. Константин и Св. Елена
• 02.05 - почистване на аязмата на Св, Св. Константин и Елена
• Св. Георги, Гергьовден (06.05)
• Панагир на "Голямата Аязма" (в неделята преди Св. Св. Константин и Елена)
• Св. Св. Константин и Елена (21,22,и 23.05 или 3,4 и 5.06)
• Спасовден = Възнесение Господне (40 дни след Великден)
• Св. Троица, Петдесетница (50 дни след Великден)
• Св. Дух (понеделникът след Петдесетница)
• Еньовден, Рождение на Йоан Кръстител (24.06)
• Св. Марина (17.07., третият ден на Горещниците)
• Св. Илия, Илинден (20.07. или 02.08)
• Св. Пантелеймон (27.07)
• Преображение Господне (06.08.)
• Голяма Богородица, Успение Богородично (15.08.)
• Св. Димитър, Димитровден (26.10.)

От този календар, съставен по различни сведения, вече са направени някои изводи, но могат да се добавят и нови.

Годината се дели на две от най-свещените за нестинарите дни. Те са тридневният празник на Св.Св.Константин и Елена и тридневният празник през зимата, който съвпада с дните на Св.Атанас и Св.Евтим. Трябва да се отбележи, че през лятото се играе в жарава на Еньовден, Св.Марина, Св.Илия, Св.Панаталеймон, но тези свещенодействия са еднодневни. През зимата се играе в конака на жарава от свещеното огнище, а през лятото - на открито.

Особено място в този календар заема обредността, която е извършвана на Голямата Аязма, не е именувана по ден на светец и е обща за всички нестинари от вътрешна Странджа. Най-пълен календар е регистриран у нестинарите-преселници в северна Гърция, които не са прекъснали традицията, макар че доста дълго време са я скривали от външни хора. Има вероятност събирането в храма/конака на Преображение Господне да е нововъведение, но други отклонения не са забелязани. Прави впечатление че нестинарите не отбелязват Рождество Христово.

Календарът на нестинарите може да бъде конструиран и дефиниран и по още един начин. Той разделя годината на два периода по позициите на слънцето. През зимата обредността, включетилно и огнената, се изпълнява през първите дни, в които денят постепенно започва да нараства след зимното слънцестоене - Васильовден, Св.Иван, Св.Атанас, Св. Евтим. През пролетта - лятото, в зависимост от храмовия празник, обредността се спазва в дните преди и по време на лятното слънцестоене, но до есенното равноденствие. В периода на пролетното равноденствие, на първият понеделник на Сирни Заговезни, обредниците изиграват "кукера без маска", чието лице е намазано с пепел от слама. Между есенното равноденствие и зимното слънцестоене нестинарският тиас не се събира.

Нестинарите са построили своя двуциклов календар около персонификацията на Сина, но тои не е Христос, а Светокът/Св. Константин. Празнуват се Синът и неговата Майка, както и гласят названията на трите нестинарски икони - "Св. Константин", "Св. Елена" и "Майката на Св. Константин". Женският образ е в две хипостази - на жената/сестрата на Светока и на Майката.

Специално внимание заслужава Еньовден, рожденият ден на Йоан Кръстител, на Учителя, който въвежда в тайнството. Еньовден се пада през лятното слънцестоене и бележи най-дългото светло време. Еньовденската обредност сред населението на Странджа е една от най-архаичните. Тя е инициационна моминска, но изразява и почит към слънцето, което откраднало непорочно заченатата Св.Марина. На Еньовден се берат лековитите билки.

Нестинарите не желаят да се делят от другите християни, макар набожността им да се различава от тяхната. Тези хора са искрено вярващи, те не само мислят себе си за християни, а и подчертават, че са по-православни дори от самите духовници и от християните. Те вярват, че са праведници и че тяхното общение с бога е възможно най-истинското.