Нова българска история
Период на войните 1912 г.-1918 г.
Междувоенен период 1918 г.-1939 г.
Участие на България във Втората световна
война 1941 г.-1944 г.
След руско-турската война българското
историческо развитие минава през няколко
десетилетия, за да достигне периода на войните
(1912-1918), който оформя горната граница на
следосвобожденския исторически процес. Той е
естествено продължение на новата българска
история, започнала с Възраждането. Основните
тенденции в развитието на българския народ и
държава през тези години намират израз в ускорен
капиталистически напредък в икономиката, в
утвърждаването на парламентарна демокрация, в
духовния подем на нацията и в цялостната
модернизация на българското общество.
През периода на войните (1912-1918) -
Балканската, Междусъюзническата (Втората
балканска) и Първата световна война, българската
нация полага неимоверни военни усилия, дава
многобройни човешки жертви и изтощава своите
ресурси в името на националното обединение.
Българското общество се развива във
военновременни условия, които налагат свой
отпечатък върху цялостното му битие. Двете
национални катастрофи - след Междусъюзническата
и Първата световна война - носят общонародна
покруса и помрачават надеждите за постигане на
обединение.
Десетилетията от края на
Първата световна война през 1918г. до началото на
Втората световна война през 1939г. също
представляват обособен период в българското
историческо развитие. Основните характеристики
на междувоенния период са - кризата на
парламентарната демокрация и постепенното
налагане на авторитарния режим, съблюдаването на
мирния ревизионизъм във външната политика и
политическото олевяване на широки социални
среди.
Хронологически и проблемно могат да
бъдат отделени и годините на участието на България
във Втората световна война (1941-1945). Те се
характеризират с бързо назряваща криза в
авторитарния режим, която през есента на 1944г.
завършва с неговото поражение. |
|