Праисторическа епоха
от 200 000 г. пр.н.е. до XII в. пр.н.е.

Предисторията и началото на същинската българска история са две продължителни, хилядолетни епохи - праисторическата и античната. През праисторическата епоха - от появата на първите човешки същества през палеолита (200 000 г. пр. Хр.) до края на бронзовата епоха (XII . пр. Хр.) - е изминат дълъг път в организацията на обществото: от примитивното стадо до племето и военно-племенните съюзи, от използването на грубо одялани кремъчни оръдия на труда до изработването на метални, от превръщането на “разумния човек” в “човек исторически”, съзнал смисъла не само на собственото си съществуване, но и на мястото на своята общност в един общ процес. Това е епоха, през която се извършва голяма трансформация от живота в пещерите до устройването на планирани и организирани селища, от равенството до имущественото и социално разслоение и натрупването на богатства в ръцете на племенни вождове, старейшини и жреци, съставили аристократическата върхушка.