Бит и култура
От незапомнени времена българските земи са били обитавани от различни племена и народи. Техният начин на живот и тяхната култура са формирали нашата. Още преди създаването на българската държава по нашите земи са живели гърци, илири, траки, които са били носители на една висока култура. Особено място заема културата на траките, които са създатели на изключително интересно изкуство. За български бит и култура може да се говори от втората половина на VІІ в. С идването си на Балканския полуостров славяни и прабългари влизат в контакт с местното население и със съседните народи. От тях те наследяват висока антична култура, която навлиза в бита им и с това той добива нов облик. По-късно се създава богата българска култура със свой оригинален самобитен характер върху славянска основа. Като водещ стил си остава народният, талантливо поддържан и развиван от българските майстори. За бита и културата на българите в първите векове на създаването на българската държава се знае много малко. За тях съдим от етнографски и археологически паметници. Повече сведения има от периода на Възраждането. Тогава България е под турско робство. В тези тежки за народа години се заличават царския блясък и елементите от западната култура. Остава да живее българската култура в обичаите и приложното изкуство. Корените и са толкова дълбоки, че те издържат изпитанията на времето. Народните майстори не се повлияват от пищността на стоките от Изтока. Те остават верни на функционалната значимост на своите произведения, свързани с българския бит. Българката създава своето изкуство по неписаните закони на красотата. Тя извезва мотиви и форми, завещани от майка и баба, като ги обогатява съобразно своя естетически вкус и своите потребности. Народният бит и култура спасяват нацията ни от обезличаване.
| През ХVІІ-ХVІІІ в. се засилва упадъкът на Османската империя. Чувства се полет на българския дух. Българите са инициативни във всички сфери на икономическия и културен живот. Те са търговци и едни от най-добрите производители на Балканите. Произвеждат розово масло и се превръщат в едни от най-големите износители на розово масло. |
|
Розата е символът на България и неслучайно. Казанлъшката и Карловската котловини се обединяват под названието Розова долина. Тук съществуват най-благоприятни природни за развитието на маслодайната роза. Розоберът е бил някога истински ритуал. Сега се е превърнал в туристическа атракция. Розоварството е един от най-старите и традиционни занаяти на българите. То представлява получаване на розово масло и розова вода от цветовете на маслодайната роза чрез водна дестилация с помощта на специални съоръжения. България от ХVІІ в. и досега е един от най-големите износители на розово масло в света. А розовото масло е една от най-важните съставки на парфюмерийната промишленост.
  |
С мед българите правят съдове, които продават в Цариград, Мала Азия и Египет. Вълнените им платове обличат турската армия, а гайтаните украсяват кавалерията на цяла Източна Европа. Правят градски часовници, огромни ковани свещници, камбани. Прочуват се със своето килимарство. |
То се появява още в древността, но получава разцвет през Възраждането, когато се тъкат килими с най-високо естетична стойност. Килимите се тъкат ръчно на стан от висококачествена вълна. Оформят се няколко центъра: Котел, Чипровци и Самоков. При Чипровските килими мотивите са комбинирани на основата на триъгълника. Схемата се състои от едно поле и от един до три бордюра. Цветовете са жълто, червено, черно, зелено и бяло, но доминиращият цвят е червено. При Котленските килими комбинацията на фигурите е на база –квадрат или четириъгълник. При този тип килими преобладават геометрични орнаменти, представени като вази, цветя, рози, птици. Най-често използваните цветове са били: синьо, зелено, червено, виолетово, понякога охра. Българските килими се отличават по това, че майсторите са търсили хармония между форма, съдържание и функция. Те имат подчертано български стил. Основно българката е създавала това невероятно богатство.
В родните си места българите строят църкви, училища и големи барокови къщи.
Създават се шедьоври в областта на архитектурата. В днешно време много от тези селища, в които са живели богати занаятчии и търговци са превърнати в архитектурно-етнографски резервати.
Копривщица - можете да получите информация от частта "Възрожденски селища"
Трявна - можете да получите информация от частта "Възрожденски селища"
Банско - можете да получите информация от частта "Планински курорти"
Жеравна - можете да получите информация от частта "Възрожденски селища"
Боженци - можете да получите информация от частта "Възрожденски селища"
Несебър - можете да получите информация от частта "Обекти под егидата на ЮНЕСКО"
Етърът - можете да получите информация от частта "Възрожденски селища"
Българските манастири се оформят като огнища на творческа и просветна дейност. Тук се преосмисля традицията, съхранява се език, писменост и изкуство. Те са центрове на културен живот. Формират се национални художествени школи по иконопис и дърворезба. Самоковската, Тревненската и Банската школи са познати със собствена стилова характеристика и няколко поколения потомствени майстори, някои от които получили образование в Европа. Строгото каноничното изкуство се превръща в жизнеутвърждаващо. То се обръща към действителността. Суровите, строги тонове се заменят с ярки, весели багри. Можете да научите повече за манастирите в отделната страница за тях.
| Българинът се старае да се изяви като творец, влагайки във всяка изработена от него вещ собствено творчество. Това се забелязва и в дърворезбата и в металопластиката. |
|
Майсторството се проявява и в изработваните шевици по дрехите и в орнаментите на тъканите.
Българката сама изработва облеклото и всички необходими тъкани за семейството. Основните цветове, които тя използва са бяло, черно, бежово и кафяво, получени от природни материали. Те се допълват от всички нюанси на червено, охра и зелено, получени също от природни продукти.
Художествената украса на тъканите се отличава с голямо локално разнообразие на стилове и колорит
| Особено голямо творчество българката е постигнала в изработването на шевицата. Везането е било едно от най-главните домашни занаяти на жената в миналото. С везмо са украсявани горните дрехи – главно ризите на жените и мъжете. Шевицата е правена непосредствено върху естествената структура на тъканта с фини, обагрени в растителни багрила вълнени конци. Тя е богата на орнаменти. Нейната красота се дължи в умело подредените цветни съчетания. От меките преливни тонове на бледите цветове тя стига до силните контрасти на ярките цветове. Тя е богата на орнаменти. Най-често са срещани стилизирани цветя, растения или животински фигури. Високата художествена стойност се дължи на умелото техническо изпълнение. Везмото е дълбоко свързано с личния живот на младите. Най-честият подарък на момата за нейния избраник е бил везана риза. |
|
|
Българският национален костюм е неотменна част от българския бит и култура. В основата си той е славянски, но в процеса на развитие той е приемал елементи от облеклото на древните траки и прабългари. По характер той е работно облекло, но чрез художествена украса той придобива празничен вид. Основна дреха във всички разновидности е бялата риза, която е дълга и с дълги ръкави. Върху нея се обличат различни по материал, форма и украса горни дрехи. |
По вида на горните дрехи има 4 вида женски носии: еднопрестилчена, двупрестилчена, сукманена и саяна. Според цвета и кройката има два вида мъжки носии: белодрешна и чернодрешна. Всяка етнографска област има своя характерна носия, както работна, така и празнична и сватбена.
|
Националните костюми са богато украсени с шевици, дантели, гайтани и апликации. Костюмите в зависимост от възрастта и семейното положение са били допълвани от различни орнаменти или престилки, накити и кърпи. Материалното положение на човека се съдило по стойността на материала на накитите. Те придават празничност на облеклото. |
| Пафтите, герданите и гривните със своята изработка са истински шедьоври на народното изкуство. Изключително богати по шарки са женските чорапи и ръкавици. Всяка част от българския костюм е завършено художествено произведение, което хармонично се съчетава с останалите. |
|
|
Народната музика, народната песен, българските народни танци и народно творчество са важна част от богатото ни културно наследство. Изработката на народни инструменти е цяло изкуство.По начина на произвеждане на тона биват 3 вида: ударни, струнни и духови. Повечето от тях са срещани само в България. Техни майстори са били самите свирачи. |
| Българската народна песен
се предава устно от поколение на поколение. Тя е
разнообразна по мелодия и ритъм. Сложните
тактове биват равноделни и неравноделни.
Повечето от песните са свързани с определени
обичаи. България е известна със своята народна
песен и фолклорните ансамбли по целия свят.
Ансамблите “Космически гласове”, “Мистерията
на българските гласове”, фолклорният ансамбъл
”Пирин” са известни далеч зад пределите на
България. Щракнете тук, за да чуете българска народна песен. |
|
|
Народните танци са
хореографски творби, създавани в течение на
векове. Те са предимно масови. Играят се в кръг
или верига. В различните етнографски области
хората се отличават по стил и изпълнение.
Обикновено се играят в дясна посока, а движенията
са съсредоточени в краката. Повечето от хората са
или с песенен съпровод или с музикален. В
зависимост от ритъма и стъпките се различават
няколко вида хора: прави хора, пайдушки,
ръченични и криви хора. Щракнете тук, за да чуете едно българско хоро. |
