Обичая “Кукери” със своята карнавална същност като представление има собствена композиция на действието, предварително определена от традицията неписан сценарий. Това дава възможност на участниците за импровизации. Сценарият се състой от “сценки” сливащи се в общия сюжетен план, разнообразен с регионални варианти. 
 
 

Този сценарий се осъществява чрез езика на жестовете и действията със застъпени в тях речеви форми (благословии), твърдо установени или импровизирани диалози. Понякога, макар и рядко, всичко това е съчетано с музика, песни и танци с присъствието на селските музиканти.

Първият главен момент е в обхождането на цялото село от “Кукери- те”, посещавайки всяка къща. По пътя и в двора те пресъздават разнооб- разни сценки с фалически смисъл и символика. Кукерите повалят на земята “булката” или “бабата” като с отчетливи движения на тялото и с помощта на дървен фалос наподобяват полов акт.”Младоженецът” или “дядото” бранят “невестата” си от похотливите Кукери и ако не успеят да ги надвият падат “мъртви” на земята. Тогава “булката” плаче и моли “мечката” или “доктора” да свестят нейният любим. През това време тя имитира раждане на дете (дървена кукла или котка). При обиколките си “маскираните мъже” удрят, леко, със сабите си жените от публиката, за да забременеят. Те подскачат високо под музикален съпровод, като по този магически начин стимулират растежа на посевите и осигуряват богата реколта. Стопаните даряват кукерите с яйца, брашно, вълна, хляб и др. продукти. Кулминационният момент в обичая се състои в обредното символично заораване и засяване,извършвано на селският площад (мег- дан). “Царят Кук” и “булката” впрягат в дървено рало “младоженецът ку- кер” и извършват три обиколки на мегдана. При заораването те пръскат семена. В края на последната обиколка “младоженецът” пада “мъртав” на земята. “Булката” и останалите персонажи се впускат към него, плачат и се молят да го съживят. След като “умрелият” се съживи невестата му “ражда дете”. Така се възпроизвежда митът за умиращия и възкръсващ бог на вегетацията и плодородието- Дионис. Кукерският карнавал прик- лючва на места с ритуално изкъпване на участниците, за изгонването на злите духове и с хоро на селския мегдан. Подадените храни кукерите про- дават на търг и със спечелените пари си устройват мъжки гуляй, а останалото подаряват на църквите и училищата.

Описаните, в основни линии, най- характерни действия изпълнявани от маскираните актьори, за целия комплекс обичаи- представления са приети със събирателния израз “Кукерски игри”.

“Кукерските игри” като обичай – представление, с някогашната си древна символика и значение, с традиционния си дух, вузраждат истори- ческият мит в реалност, предаваща се в бъдещите поколения.
 
 

                                                                                                              D  r  e                                                                                                                 Q  u  e t                                                                                                                     K  o  u   e  r  i