Според учени и изследователи на народни обичаи, самият “Кукеров ден”е наследен от траките, а те от гръцкия култ към Дионисий- бог на лозята, виното и плодородието. Разпространението на този езически обичай в Югоизточна, Североизточна и Западна България са в следствие на късните миграции (XVIII-XIX в.н.е.). До днес в следствие на това кукерските игри са зонирани в еднаква степен в: Гърция (северно от Олимп,Тесалия) ;Македония;Турция(Егейска Тракия и околностите на Константинол); България (Черноморското крайбрежие, Тракия, Средна гора, горното течение на р. Струма и Южна Добруджа); Румъния (северна Добруджа) и Бесарабия. Според изследователи всички са временни народи населяващи Балканския полуостров и Дунавско –   Карпатската област имат обрeди съвпадащи по произход и съдържание с кукерските игри , у българите –“Кукери”;”Джамали”;”Старци”;у гърците-“Калогери” и “Кудунадес”; у румънците-“Тука”, “Брезая” и “Плугушорул”; у сърбите-“Машкаре”, “Клоцалица”, “Турица” и “Дедове”, всички са на древногръцка основа.

                                                                                                                               D  r  e                                                                                                                                    Q  u  e t                                                                                                                                        K  o  u e  r  i