Кукерите са маскирани персонажи участващи в карнавални шествия на ”Кукеров ден”-понеделникът след Сирни заговезни, известен още като “Чисти” или “Песи” понеделник произхождащ от пес, куче, разпетни беси, тези названия се свързват с обредното бесене на кучетата против болестта бяс. На този ден по българските земи ходят Кукерите. В Западна България мъжките маскирани игри са отнесени към календарно- новогодишните празници “Мръсни дни”-дните от Коледа до Ивановден и са известни като “сурваки”, “колежари”, “бабугери”, “василичари”, “чауши”, “ешкари” и др.

Самият обряд на “Кукерите” е ярък и запомнящ се обичай- представ- 

ление с древна символика и значение. В днешно време тези представления се извършват не толкова за “здраве и берекет”, колкото за “шенлик”- веселба.
В обичая участват само ергени или женени мъже. Красивите момци с нежни лица поемат женските роли, преоблечени като “булка”,”баба”, “ханъма”, “циганка”. Мъжките поединични роли са “дядото”,”младожене- цът”, “старецът”, “циганина”.Многолюдната група участници са също маскирани мъже – “арапи”, “сеймени”, “бабугери”, “дервиши”.В групата на маскираните има още “мечка”, ”мечкар”, “кон”, “цар”, “кадия”, “док- тор”, “поп” и др.

Трудно е да се представи обща схема, защото самия обичай е в раз- лични варианти в различните райони като само сценките и представените персонажи са идентични.

В Западна България, в Софийско ходят “колежари”- един “старец” със звънци по лактите и топуз в ръката, “баба” с невестенски дрехи и об- кичена като “невеста” се прави на млада булка, “старецът” я бие с топуза.

Такъв образ заемат и игрите в Средна и Западна България – “колежане”, “сироваскаре”, “джамаларе” , които представят “венчаване” на “невес- тата” и симулират полов акт с дървен фалос. Наред с “булката” се представят, различни реални и фантастични животни. В Радомирско “меч-ка” (преоблечен мъж ) е водена със синджир да играе по домовете, при “бабугерите” и “бабурците” от Разложко, Гоце Делчевско, Драмско и Серско. Наред с “мечката” има и “баба с дете”. При “василичарите” от Тетовско и Охридско е характерен “търкаляшът”- зашита дреха, като чувал, пълна със слама, със звънец на врата. При “ешкарите” от Костурско и Солунско персонажът е животно –“ешка”наподобяващо камила или кон- “камиларите” от Битолско, при “джамаларите” от Скопско и Крастовско- от “джамал” – камила. Тя носи на гърба си човек и обикаля къщите, където представя “подковаване” на камилата. В Пазарджишко се използва “кошута”; в Хасковско “заек”. Във всички тях действието се развива от образа на животно .

Почти е сходен обичая “Брезая”, срещан в Североизточна България. “Брезаята” е животно с голям птичи клюн, рога и дървено скеле покрито с черга и носено от двама мъже,наречени “дервиши” или “уплешин”. “Бре-заята” прави смешни и забавни сценки. Понякога се изработва и“каракон-джо”- малко дървено конче. Обичая “Брезая” се играе в Свищовско, като групата включва пет човека – двама,от които са с обърнати кожуси и окачени на вратовете звънци и хлопки.Лицата им са маскирани с 

кратуни( вид тиква) и залепени брада и мустаци от вълна, има и “свирач” и “водач” облечен в женски дрехи. В Добруджа е познат обичая “Кланза” срещан и у румънците, сходен с кукерските игри.Състои се от трима човека – “мечка”, ”водач” и “свирач”, обикалящи с коледарите по “Мръсни дни”.

В Плевенско се среща обичая “кьорава кобила”. Взета е глава от конски скелет и конска опашка, поставени на дървено скеле загърнато с чулове. Тези обреди са причислени към празнуваните в други райони пред- пролетни кукерски игри ”летен джамал”. 

Най- емоционални кукерските игри са в Югозападна България- Бургаско, Ямболско, Сливенско и Източна тракия. Тук типични действа-щи лица са “кукери”, “кукерски цар” и “бабата”. Подобни представления се правят и в Родопите (Рупчос) наречени “старци” с “невести”, а в Горна Арда “дракусе” със “старец” и “баба” в главните роли. В Смолянско са наречени “песяци”, в Западна Тракия – “калугере”, а в Средногорието и Пловдивско- “старци”. Всички те са сходни с кукерските игри в Североизточна България, наречени “кукукве”, където главната роля е на “куковата майка”(“бабата”). 

Всички разгледани обичаи- представления са с подчертан драмати-зъм и се характеризират със собствена обща същност и специфични черти.