Папа Евгений IV

 



Други сили, на които се налага да се съобразяват със заплахата от Изток са Папството, Венеция и Генуа. В края на XIVв. господството на папския католически двор в Средновековна Европа е твърде слабо.

От италианските морски търговски републики, които са свързани в една или друга степен с Европейския Югоизток, Венеция участва най-дейно в политическите комбинации и съперничества от тази сфера, преплетени тясно с османското проникване на Блаканите. Венеция се стреми с всички средства да опази мястото си в търговския обмен на Източното Средиземноморие, да съхрани застрашените от османците владения и да разшири господството и влиянието си в други балкански земи. Затова тя неуморно, неотстъпно и ловко лавира между силните си съперници – Унгария, османците и Генуа.

Заплахата от Изток я заставя обаче да предприеме открита борба срещу нашествениците. Генуа също така усърдно се стреми да опази стопанските си интереси на Балканите, в Източното Средиземноморие и Проливите, като се съобразява с разположението на политическите сили. Обитателите на нейните левантийски колонии още твърде рано долавят възходящата мощ на османците и всячески се стремят да поддържат добри отношения с тях, за да си осигурят търговски привилегии и свобода в икономическата си дейност из балканските земи. Във време, когато възпирането на османската стихия е все още възможно, Венеция и Генуа ту се изтощават с борби във взаимното си безогледно съперничество, ту се сближават със завоевателите, ту тайно подкрепят техните врагове.

Останалите големи европейски държави – Англия, Франция, Испания и Германия са твърде далеч от надвисналата османска опасност. Затова, когато сборната армия на Владислав Варненчик и Янош Хуняди потегля към България, Западна Европа остава настрани от събитията.