МУРАД II (неизв.-03.02.1451)
Османски султан (1421-1451). През юни-август1424 г. обсажда Константинопол, като същевременно са организира и походи срещу Влашко, Сърбия и Пелопонес. През 1431 и 1442 г. Мурад II на два пъти обсажда Константинопол. На 29 март 1430 г. Мурад превзема Солун. В периода 1427-1428 г. османските войски опустошават сръбските територии и превземат Голубац, а деспот Георги (Джурдж) Бранкович се признава за османски васал. През 1428 г. е сключено и тригодишно примирие между Османската държава и Унгария. След смъртта на унгарския крал Сигизмунд (Жигмонд) през 1437 г. Мурад II предприема походи срещу Трансилвания (1438) и Сърбия (1438-1439), като на 29 август след тримесечна обсада завладява Смедерево. През зимата на 1443 година води сражения с християнската армия, предвождана от Владислав III Ягело и Янош Хунияди. В битките при р. Яломица (1442), при Ниш и София (1443) войските на Мурад търпят поражения. През май 1444 г. по инициатива на Мурад II в Одрин се водят преговори за сключване на мирен договор. През1444 г. християнската армия на Владислав III Ягело предприема своя втори поход срещу османците, завършил с разгрома й в битката при Варна (11 ноември 1444). През 1446-1447 г. Мурад II предприема походи срещу Атинското херцогство и Морейското деспотство. През 1448 г. предотвратява формирането на коалиция между Янош Хунияди и Скендербег. Същата година налага властта си над Централен и Южен Епир. Умира на 3 февруари 1451 г.
Първата стъпка на османската империя на европейска земя е превземането на галиполската крепост Цимпе през 1352г. Отначало османските турци не разполагали с големи военни сили на европейска земя. Те трудно прехвърляли хора на Балканите, защото нямали флот. Но Византийската империя била толкова слаба във военно отношение, че не можела да се справи добре дори с малобройните първоначално османски отряди.Османските завоевания в Тракия станали много по-опасни, когато на престола се възкачил султан Мурад I (1357-1389). За около 15 години османските турци завладели по-голямата част от византийска Тракия.През 1369 те превзели Одрин. Византийската територия се оказала разсечена на 3 части:Константинопол и околностите му, Солун и Пелопонес.През 1370г. османците започнали да завземат българските крепости в Тракия. Тогава паднали в техни ръце Пловдив,Ямбол,Боруй(Стара Загора).От всички български владетели най-упорито се съпротивлявал на османците младият,едва около 20-годишен търновски цар Иван Шишман.Близо 7 години той се противопоставял с оръжие на нашествениците и се признал за васал едва към 1378г., след като изчерпил възможностите си за съпротива.Като използвали обстоятелството, че всички български държавници вече били васални, през 80-те години на века османците започнали да настъпват по посока на София и Ниш. Софийската крепост била превзета през 1385г. след продължителна съпротива. На следващата година паднал и Ниш.Султан Баязид I се чувствал достатъчно силен и възнамерявал да предприеме голямо настъпление срещу всички останали независими християнски владетели,дори и срещу васалите. Първият му удар паднал върху българските територии.За средновековната българска държава ударил последния час.През лятото на 1402г. огромна войска на монголския владетел Тимур (Тамерлан) се появява в Мала Азия. Султан Баязид I бил принуден да снеме обсадата на Константинопол и да се насочи срещу монголите, който го разгромили край град Анкара.Поражението довело до разпадането на османската държава.Синовете на Баязид I се установили като самостоятелни владетели и воювали помежду си за правото да наследят цялата власт в османските владения от времето на баща им.В българските земи избухнало първото антиосманско въстание, начело на което застанали Константин и Фружин.Когато през 1421 на османския престол дошъл Мурад II османците отново подновили завоевателната си политика. За Византия и останалите балкански християнски държави нямало друго спасение, освен да се опитват да предизвикат намесата на западноевропейските владетели.
