Ян Хуняди (Янош Корвин)
Янош Хуняди се ражда около 1400 година във влашко болярско семейство, преселило се в Унгария. Баща му Вайк служи при крал Сигизмунд като главен дворцов офицер, изпълняващ при случай и държавна административна служба. Наричаното дълго време семейство “власи” започва да използва името Хуняди, след като през 1409 г. Вайк получава в дар трансилванската крепост Хуняд. Благодарение на честите смени на службите си, младият Янош Хуняди разширява своя кръгозор до държавни, дори до европейски мащаби. В края на 1430 г. се присъединява към стремящия се към коронясване за римски император Сигизмунд, който след 1433 г. го приема сред дворцовите си рицари. През 1436 г. взема участие в чешкия поход на крал Сигизмунд, след което е приет за член на кралския съвет.
Навлиза дълбоко в Сърбия, после в околностите на Белград разгромява армията на Иса бей. В средата на март 1442 г. Мезид бей вилнее до Дюлафехервар /Трансилвания /. Хуняди пристига там само няколко дена преди това и слабата му армия претърпява тежко поражение на 18 март. На 22 март настига изтеглящите се турци и при Железни врата им нанася унищожително поражение. Новата победа на Хуняди предизвиква заслужено въодушевление и надежда в целия християнски свят, тъй като дотогава европейска армия не е извоювала такава победа над османските войски.
През 1443 г. Хуняди организира необходимата за нападателна война армия и на 22 юли се отправя на юг с похода на Владислав.През август 1454г. Хуняди отбранява Сърбия и принуждава Мехмед II да прекъсне обсадата на Смедерево. През 1456г.застава начело на обсадените в Белград войски и побеждава турците.На 11.VIII.1456 умира от чума в Белград.
Европа преди походите на Владислав Варненчик и Янош Хуняди през 1443-1444 г.
В края на XIV в. значителна част от балканските територии пада в турски ръце. След Никополската битка през 1396 г. България губи окончателно своята независимост. Османските войски преминават Дунава и опустошават влашките и южноунгарските територии. През 1441 и 1442 г. забележителният трансилвански войвода Янош Хуняди разбива нахлулите османски турци.
Победите му пораждат надежди за една бъдеща успешна военна акция срещу завоевателите. Унгарската държава обаче е твърде слаба, за да поеме сама тежестите на тази борба. Тя била разклатена от голямото антифеодално въстание на крепостните селяни в Трансилвания през 1437 – 1438 г.
Друга, не по-малка беда за Унгария, е гражданската война, развихрила се през 1440-1442 г.между привържениците на младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело и вдовицата на крал Албрехт – Елисавета, която се стремила да запази унгарската корона за невръстния си син. Борбата между двете крила била продължителна и тежка и не спряла дори след смъртта на Елисавета през декември 1442 г. Застанал твърдо на страната на Владислав, и убеден, че само едно по-широко военно обединение може да спре нашествениците, Янош Хуняди търси подкрепата на застрашените от турското завоевание съседни народи.
Когато в Европа се разнася вестта за победите на Янош Хуняди над турците през 1441-1442 г., папа Евгений IV разбира, че единствено Унгария може да реализира своите стремежи за укрепване на папския авторитет и за разширяване влиянието на католическата църква на Балканите. Всеки следващи негови действия са насочени към осъществяване на тази цел. В Унгария е изпратен папският легат Юлиано Чезарини, който развива активна дейност за умиротворяване на враждуващите управляващи среди и подготовката на противотурски кръстоносен поход.
