Що е вятърна енергия?
Тъй като вятърът се движи с различна скорост и в различни посоки,той може да бъде доста удобен енергиен източник. Специални устройства улавят вятъра и го трансформират в електричество,използвано след това за най-различни цели.
Как работят турбините?
Вятърните турбини улавят енергията на вятъра чрез перки,монтирани на ротор,с цел генериране на електричество. Цялата тази конструкция е прикрепена към специални пилони,като по този начин се оползотворяват силните и по-малко турболентни ветрове на височина около 30 метра или повече.
Перката доста прилича на самолетно крило по начина си на действие. Когато духа вятър,от долната страна на крилото се образува въздушен “джоб”,който я придърпва към себе си. Тази сила е много по-силна от натиска,упражняван върху предната част на перката,а редуването им води до постоянното въртене на ротора и желаното генериране на електрически ток.
Ветрове – нашите енергийни спасители:
Алтернативата на въглища,газ и ядрена енергия,обещанието за безкраен екологичен източник,надеждата за спасението на нашата планета. Великобритания,недалеч от брега. Сцената – малка платформа. Актьорите – 30 вятърни турбини,всяка добавяща 2 мегавата към националната електрическа мрежа.
: Норд Хойл,како е официалното име на това съоръжение,бележи огромната промяна на общественото мнение към изграждането на плаващи вятърни ферми за производство на електричество. Според някои специалисти не съществуват технически пречки за създаването на перки,достигащи 100 метра в диаметър,и може би скоро повечето електрически крушки в Европа ще светят благодарение на тях. Това предположение е базирано на факта,че производителността на една турбина е равна на квадрата на дължината на перките,т.е. малка промяна в размера на веслата би довела до значително увеличение на добиваната енергия.
Но Старият свят не е единственият участник в надпреварата за биологичен начин за добиване на неизчерпаема енергия. Идеята за плаващи вятърни ферми,способни да се справят с голяма дълбочина и/или неравно дъно,е доста привлекателна за държави като САЩ и Япония.
Американското Министерство на енергетиката е особено заинтересовано от възможността за изграждане на плаващи турбини. Повечето вятърни турбини са монтирани на пилони,които могат да достигнат до дълбочина от около 25 – 30 метра. Но за истински дълбоки води,единственото възможно решение са плаващи платформи. Дори и в Европа те имат какво да предложат. Вятърните ферми биха могли да бъдат построени далеч от брега и да се избегнат възраженията на авиацията или на собствениците на крайбрежни имоти.
Екип от учени са провели изпитания на плаваща турбина в мащаб 1:50,проектирана да функционира на дълбочини от 60 до 200 метра. Проектът предвижда съоръжението да бъде сглобено на сушата и след това да бъде закрепено на желаното място с помощта на бетонна котва. Понастоящем изобретателите очакват разрешение от ирландското правителство да монтират прототипа в Ирландско море. Самият монтаж ще отнеме около 18 месеца.
Дотук добре. Но нека не забравяме,че за да работят вятърните турбини се нуждаят от вятър. И тъй като природата е доста непредвидима понякога,никой не може да си позволи лукса да разчита,че вятърът е константа. Което пък поражда оправданото желание да се съхрани енергията,произведена през по-ветровити дни и да се използва по-късно,когато потреблението е увеличено. Единият от възможните варианти предвижда изграждането на огромни съоръжения,подобни на батерии,които да съхраняват произведената енергия. Съществува и алтернатива – преобразуването на енергията,добита от вятъра,във водород,който да се съхранява известно време,и след това да се “изгаря” за добиването на електрически ток.
Със сигурност може да се каже само едно – ефективен начин за съхраняване на получената енергия ще бъде открит. Човекът няколко пъти е успявал да надхитри Природата, така че може би ще успее и този път.
Когато Нийл Армстронг стъпва на Луната,той произнася следните знаменателни думи: “Това е малка крачка за един човек,но огромна стъпка за цялото човечество”. Вероятно тук е най-подходящото място да повторим неговото твърдение,само че леко променено: “Това би било малко усилие за една държава,но спасителен полъх за нашата планета”.
Възраженията на военните
Най-голямата спънка за повечето проекти за изграждане на вятърни ферми във Великобритания е… Министерството на отбраната. Проблемът? Вятърната турбина дава радарни отражения,много подобни на тези,произвеждани от самолетите. Освен това,те създават област на “радарен хаос”,който сериозно затруднява получаването на сигнали от самолети в околността.
: Радарите на гражданската авиация работят като изпращат радиовълни и анализират полученото ехо,определяйки по този начин формата,големината и вида на съответния обект. Най-ясни отражения дават големи,метални и заострени обекти,т.е. една турбина може да изглежда напълно като Боинг 737. Освен това,веслата се въртят,така че методите,използвани за игнориране на неподвижни обекти( високи сгради,например) стават безполезни. Специални сензори отчитат дали има разлика в честотата на изпратения сигнал и полученото ехо. Ако те са еднакви,то обектът следва да е неподвижен и може спокойно да бъде пренебрегнат.
Но това не е всичко. Една вятърна турбина бива засичана от радара горе-долу на всяко шесто изпращане на сигнали,задълбочавайки ефекта на “радарния хаос”. А ако случайно няколко перки се появят една след друга,объркването става пълно.
Възможни решения:
Датската авиация е намерила интересен начин да се справи с проблема,а именно – употребата на софтуер,който “инструктира” радарите да пренебрегват ехо,получено от райони,където са разположени вятърни турбини. Но този метод определено има своите недостатъци.
Съществува и друг вариант,предназначен да изкорени трудностите още в зародиш. Компютърно генериран модел на вятърна турбина би могъл да бъде използван за да се предвиди какво би било нейното радарно отражение и по този начин да се намали значително възможността тя да бъде сбъркана със самолет. Има и трети вариант: изработването на перките от специални материали,поглъщащи радарните вълни.
|
