Когато чуете думата “вятър”,може би едно от първите неща,за които се сещате са вятърните мелници. Тромави и неудобни… от съвременна гледна точка. И все пак,именно те са помогнали на световната индустрия да достигне днешните си мащаби. Затова и ние ще се опитаме да ви разкажем тяхната история…

Историческо развитие:
Вятърът е най-старият енергиен източник,познат на човека. Въпреки това е изминало доста време докато нашите прадеди намерят начин да го използват. Според историците първи са се сетили персийците. Арабски исторически архиви споменават за използването на вятърни мелници около 7 в.сл.Хр на територията на Персия,днешен Иран. Въпреки че тези “прототипи” са били доста примитивни и до голяма степен неефективни,те са били широко използвани за напояване и мелене на зърно. Съществуват сведения,че дори китайците са взаимствали персийският модел.
Що се отнася до Европа,тук пионерите са Англия и Франция,които първи прибягват до употребата на вятърни мелници през 12 в.сл.Хр. Смята се,че европейците са се “запознали” с това устройство през някои от Кръстоносните походи и бързо са оценили колко полезно може да бъде то. Първоначално,те също копират персийския модел,но той е имал един основен недостатък: мелниците са били задвижвани ръчно(представете си колко ли изморително е било!). И тук се намесили различни изобретатели,водени от една обща цел – да се елиминира нуждата от прилагане на човешка сила. Но преди да разгледаме направените подобрения,нека първо видим как функционира вятърната мелница.Тя се състои от кула и връх. На върха се намират няколко коси весла,прикрепени към прът. Въпросният прът пък е свързан с уред,способен да извършва работа от рода на мелене на зърно,изпомпване на вода или генериране на електрически ток.
А сега подобренията. Първо,през 14 век във Франция започват да изграждат кулата от камъни,правейки мелниците много по-надеждни и стабилни от дотогава използваните дървени. След това,през 1745 бива изобретена т.нар. “вентилаторна перка”. Това е приспособление,което автоматично върти веслата,елиминирайки нуждата от човешка сила. През 1772 идва ред на т.нар. “гъвкаво весло”. То е снабдено с нещо подобно на дървени кепенци,чиято цел е да поддържат постоянна скорост на въртене,когато мелницата е задвижвана от ветрове с различна скорост.
Друга страна,световно известна със своите вятърни мелници, е Холандия. Холандците за използвали мелници навсякъде и за всичко. Например,те първи са се сетили да впрегнат силата на вятъра за изпомпване на вода от площи,намиращи се под нея,и така да я направят обитаема и годна за земеделие.
И,естествено,Великобритания. През Средновековието,всички мелници са принадлежали на феодалите,които са събирали огромни такси,за да позволят на крепостните селяни да си смелят брашно. Дори и Църквата решава да се намеси в този “бизнес”. Папа Селестин III решава,че вятърът,използван от вятърните мелници,е собственост на Църквата,следователно и тя трябва да получи своята такса.
Но към края на 19 в. настъпва период на упадък за вяръните мелници,предвид нарастващата урбанизация и обезлюдяването на селските райони. Съкрушителният удар идва след Втората световна война,когато поради липса на строителни материали,много мелници биват разрушени. От всичките 10000 мелници през 1440,днес са запазени около 90.

:И тук свършва нашата история. Може би малко тъжна,но зависи от гледната точка. Защото макар и разрушени,вятърните мелници все още съществуват,основите им са стабилни,веслата – неповредени. И може би скоро ще им дадем шанс да се докажат отново. Всъщност,всичко,от което те се нуждаят,е просто…вятър.

NOAA