Ураганите се състоят от ветрове с висока скорост, духащи в кръг около център с ниско налягане, наречен окото на бурята. Ветровете се движат спираловидно към центъра на бурята по посока на часовниковата стрелка в Южното полукълбо и обратно на часовниковата стрелка в Северното полукълбо. В центъра на бурята могат да се появят леки бризове. Атмосферното налягане намалява към центъра, където то е изключително ниско. Скоростта на вятъра, валежите и влажността намаляват към окото. Ранната фаза на тропическа буря започва, когато вятърът набира сила от 65 до 87км/ч. Постепенно той се превръща в бурен вятър, движещ се спираловидно към центъра със скорост от 89 до 118км/ч.
Нужни са от половин до няколко дена, за да се превърне една тропическа депресия в тропическа буря. Но това може и да не се случи. Същото време е необходимо и за една тропическа буря да нарасне в ураган. Океанските и атмосферни условия играят важна роля в определянето на тези събития.
С падането на налягането върху повърхността тропическата буря се оформя като ураган, когато скоростта на ветровете достигне 74км/ч. Около центъра се развива видимо въртеливо движение.
Зоната около окото, където ветровете и валежите са най-силни, се нарича ”стена на окото”. Ураганите се засичат лесно по сателитните анимации заради добре изразеното кръгово движение около окото. Те биват степенувани по скалата на Сафир Симсън в зависимост от скоростта на ветровете. При подходящи атмосферни условия ураганите могат да се задържат в продължение на 2-3 седмици. Достигнат ли до по-хладни води или суша, те бързо губят силата си.
Тропическите циклони губят голяма част от енергията си, движейки се над земната повърхност, заради повишената сила на триене.
Голяма промяна в развитието на циклона настъпва, когато той навлезе в област от ниско налягане, разположена по посока север-юг. Циклонът може да достигне умерените ширини без голяма промяна или загуба на сила. Приемането на влажен въздух все още е възможно, особено по източното крайбрежие, заради топлите течения.
Формата на въздушното течение в един тропически циклон не е обикновена спирала, заради по-голямата скорост на ветровете около центъра. Зоналните източни ветрове леко се отклоняват навън преди да започнат да се движат спираловидно навътре към центъра на циклона. Освен това, по посока на вятъра се намира хиперболична линия между въздушните течения, които се присъединяват към циклона, и тези, вливащи се в зоналните източни ветрове. Около тази зона ветровете са най-слаби.
Ураганите се движат, наподобявайки парабола. В северното полукълбо бурите се движат първоначално в северозападна посока, а когато достигнат по-големи ширини, се обръщат към североизток. В Южното полукълбо ураганите се движат по посока югозапад и в последствие – югоизток. В по-малките ширини скоростта на ветровете варира от 8 до 32км/ч, а в по-големите – достига 80км/ч. Развитието на ураган причинява освобождаването на много енергия и преноса на голямо количество водни пари.
Ураганите са изключително мощни и не е изненадващо, че могат да причинят големи разрушения и вреди. Дори когато достигнат сушата, ефектът им може да бъде много опасен. Именно тогава те причиняват вреди на природата и хората.
Фактори за съществуването му
Тропически циклон е възможно да се появи, когато няколко от следните условия са налице:
• Географската ширина е достатъчно голяма (50-60)
• Водната повърхност е топла (поне 270), за да снабди въздуха с голямо количество водни пари
• Сравнително ниско налягане на повърхността и антициклон нависоко.
• Малък или никакъв вертикален наклон на вятъра
Тези условия се появяват над океана, над области с ширина 100 и отгоре.
|
